автор: Georgina

Знаех, че ще трябва да си тръгна,
да оставя тъжното море,
да спра да храня чайките
и да потегля към студения град.
Кой ще приспива морето,
кой ще го следи дали диша,
кой ще го хвали и милва?
Ще замина, морето тук ще стои,
ще се хвърля към всеки, който при него отива.
Тези палави птици отгоре пак ще летят.
Ще запомня гласа им...
Понякога и в пустия град чайки летят,
понякога чувам ги как си приказват,
друг път ме викат или направо крещят:
"Защо ни остави? Къде си?
Как живееш тук без нас, без морето?"