автор: Albatros

... росица-дъжделица щом наръси на есента мъхнатия пантоф,
във нощите на август – все по къси, щурчетата живеят от любов,
а ти се будиш в никоето време – и знаеш всичко, що ти предстои –
днес слънцето по голото ти теме пак ще рисува с огнени бои,
доде редиш проклетия си пъзел, без работа, без дом и без пари,

денят ще стегне в якия си възел ръцете ти – и мислите дори,
душата ти отново ще се блъска – едно печално птиченце в кафез,
защо ти е сако и вратовръзка, разбий кафеза – и навън излез! –
в тревите никой няма да те търси! – росата мята своя тих покров.
Във нощите на август – все по-къси, щурчетата умират от любов.