автор: ringo

Забила нокти в мойто рамо
оставяш ме в нощта без дъх!
Безпаметен, се моля само
ведно да стигнем оня връх,

при който болката е сладост,
изплакана, и не веднъж,
в мига на споделена радост
от грешници - жена и мъж...

И пленници на сладка лудост,
веднъж достигнали върха,
не ни се иска да се будим...
И пак потъваме в греха!...

Простенваш тихичко - щастлива,
едва-едва поела дъх -
неукротена и красива,
мечтаеш следващия връх!...