Ти не можеш да кажеш и думичка вече. Мълчиш.
Колко пъти разплакаха твоята вяра в доброто,
затова, че опитваше алчния здрач да стопиш?
Не разбра ли, душице – напразно се бориш, на йота!
Вкаменени се свличаха острите твои сълзи
по ръба на живота, затрупал последна надежда.
Той победно се смееше, детска наивност сразил
и решил пеперуда да бъдеш, оплетена в мрежа.
Мълчалива страдалке, какво ще направиш, кажи?
Пак напада врагът, нямаш сили дори за отбрана.
Сред тестето от дни на безчинства и нагли лъжи
само избор на карта с достойнство и чест ти остана.
Може би се страхуваш от всички летящи стрели,
те превърнаха, миличка, тебе в безгласна мишена.
Но не чу ли от тези, които отвъд са били –
не боли да умреш, само тялото с другото сменяш.
17.08.2022