автор: maistora

С походка кръшна, с вирнат нос напред,
върви жена с осанка на момиче.
Зомбирани, мъжете хипнотично
следят изящния ѝ силует.

Тя няма възраст, перманентно млада,
красива ще остане сякаш вечно.
По улицата подир нея падат
ченета, очила и слюнна течност,

колите спират, стават катастрофи
избухват спорове, дори войни…
Одумват я (завиждат ѝ) жени.
И всеки мъж си казва: — За любов е

създадена от Бог. „О, миг, поспри…* “
… и би продал душата си дори.

________________________
* – Й. В. Гьоте („Фауст“)