автор: Albatros

... не знам дали светът е оцелял, защото се е смял – но ми се плаче,
цял ден един на друг си правим кал и никого не бръснем за петаче,
и – уж, в един и същи детски дом децата ни играят – и заспиват,
и в две съседни ниви мълчешком цял ден орем я тая крива нива,
из благите полета светъл лен спря злото ни под камъка да дреме –
и някой да изтърси добър ден! – добряк ще да е някой извънземен,

и чудим се – дори когато спим – какво ли зло да сторим на съседа,
животе мой без маска и без грим, направо си върхът на сладоледа! –
кой стиска сладка сол да ти даде, ако реши – и винце да почерпи? –
а Времето тече – вода в биде, и ние сме щастливите му шерпи,
на Еверест снегът не става кал! – качете се със мен, ако ви стиска,
народе мой????... до днес си оцелял, защото планината ти е ниска.