автор: Snejen_bor

Безмълвно, беззвучно, като летен мираж,
любовта се изплъзва, озъбена, шарж.
Кози пътеки, телилейски гори,
търсих я шеметна, бурна, да ври.
А тя била в къщи, ето, тука до мен,
смешно похъркващ , побелял, уморен.
Утре кафето ще пиеме двама,
пак ще се джавкаме без свян, по пижама.
Ще нищиме спомени минали, радостни,
Дните със тебе , не са толкова тягостни.
Моя глътка горчива, изтерзана любов,
ехо отекващо, вик, паметен зов,
бурна река, водопад устремен.
Нека по дълго да бъдеш със мен!