автор: YOTOVAVA

Изля се някак изведнъж –
та чак стъклата зазвънтяха.
По-мил от неочакван мъж,
нахълта и под мойта стряха.

Попи у мен – и в него аз.
Разля във вените ми лудост,
и бях пияна – до захлас,
в очакване да стане чудо.

И под лъжичката ме сви
и молех се да не отмине,
дордето в крехките треви
снаги източват детелините,

дордето стане мил и благ
на двора орехът наперен
и край изтръпналия праг
не цъфнат първите невени,

и кос с омокрени крилца
не заподскача покрай пътя,
и блеснат в локвата слънца,
от куп мехурчета окъпани,

и разпилее се в дъга,
която трае два-три мига.
Такава обич пожелах,
за цял живот, която стига.