Малко по-нагоре, близо до реката
слиза вятърът да си почине.
Там на гърба му се качват душите,
които от два-три часа са ничии.
Един вятър невидим, осветен-целият сила
ще вземе душите под своя закрила
и ще ги издигне до високия дом.
Аз ще стана око и ще гледам отдолу,
додето се скрият от погледа
тези тихи души и бързият вятър.