автор: Albatros

Много мина – и малко остана.
И – каквото живя, го живя.
Тръгвай вече? Обра си бостана.
Жъна своите тежки нивя.

Синовете си с песни нахрани –
твоят хляб вечно скърцаше сух.
Мъж без джипи – и целият в рани,
ти си сън, ти си стих, ти си дух.

Пя с прекрасните свои авлиги –
помъдрял като старец-дете.
И остави след себе си книги,
дето може би някой чете.

Само в черквата падаше ничком –
и пред Бога се кръстеше триж.
Разплати се тъй щедро за всичко,
че дори и подхвърли бакшиш.

Някой ден ще преминеш оттатък –
метеорче в небесния свод.
Бе живот възхитително кратък,
но пък мой – и прекрасен! – живот.