автор: YOTOVAVA

На юли в морната обител
светулки въздуха жигосват,
раздипля месец омагьосан
драпериите на липите.

Оттекват в тъмното копита.
Ще дойде есен дъждоносна –
билата в охра да къноса
и с хлад да усмири реките.

А аз се уморих да скитам.
Подслон сред хората потърсих –
и всеки портата си тръшна.

Мамули зведни си накърших.
Зората ме погали с пръсти,
щурци ми пяха – до насита.