автор: BAIGEZAN

Ти си далече от неволи,
от градският ни глъч и шум,
от претоплени пържоли
и от компютърният бум.

На село пиеш си млекото
и слънцето те грей навред.
Благословен си ти, защото
при нас не всичко е наред.

Понеже ний сме откачени,
вторачени във идеал
парчета от олигофрени,
а ти останал си си цял.

Започва своята Голгота
тук всеки-крив и начумерен.
Отправна точка във живота
и верен път не е намерен.

Във селото пасторално,
на земни радости отдаден,
живееш ти дори банално,
но във главата си изряден!