автор: Albatros

... не зная как реши един следобед
във кривото тавенце – алпака,
наместо да възври в котлето бобец,
да ми направи Мама мусака!

Наряза ситно пресните картофки.
И в лучеца каймата надребни.
А аз я гледах някак – философски! –
не бях ял мусака от много дни.

А тя накълца ситно склида чесън,
не помня точно – може би и две.
И аз стърчах, над фурната надвесен,
не час и два! – навярно векове.

Накрая ръсна стиска пресен джоджен.
Притури щедро стиска чер пипер.
И Раят стана истински възможен! –
със винцето – от нейния килер.

А Мама ме погледна – тъй благата,
че рекох си – с препълнени уста
да слави Бог на Мама мусаката! –
най-хубавата мусака в света.