автор: nadya

Някой разстреля утрото.
С грохот се срутиха пясъчните замъци.

Частица от мен умира и ме оголва пред света.
Пречупените ми криле ме издигат за последен полет. Повехнала и уморена светлина пари дланите ми.

Без дъх, без спомен опустяват сънищата. Подгонено ято птици се втурва в очите ми. Кой открадна слънцето? Кой разрови пепелта?
Кой?

Самотата изпълва стаята, прониква през порите, затваря очите, гали лицето.
Ръцете ми докосват само нямата тишина на сънищата.

Отиде си лятото.
Сгушила се в дланите ми радостта заспива бавно.