автор: BAIGEZAN

,,Поет световен ти си, пич!"-
казват близки и комшии.
Казват туй на теферич,
ударили по две ракии.
Хвалят ме тъй гороломно,
изпаднали в нелеп екстаз,
че може да звучи нескромно-
ще хвана май дикиш и аз!

Лъвът се в мен събужда...
Макар, свит като коте,
изпитвам остра нужда
да новият съм Гьоте!

Аз,бай Гецан, поет страдален,
ракия пил и транквиланти,
за словоблудство идеален,
май имам някакви таланти!

Ласкателите туй и чакат,
наливат в огъня маслото,
та дарбата ми да прецакат,
но падат в клопката, защото

дори да съм световен хит,
на хорските хвалби не вярвам
и с риск дори да бъда бит
своя си линия прокарвам.