автор: Albatros

... а есента ми праща тайни знаци, пред мен забила в пясъка пети –
морето чорли въ́лна на дараци, вълна̀та в центрофуги я върти,
и плажът – цял на вили-мотовили, проскърцва изпод моя мокасин,
и гларусите – сиви ескадрили – пикират върху мъртвия делфин,
спасителчето търка с едра шкурка чадъра от проклетата ръжда,

върху брезента весело тупуркат невидимите лимки на дъжда,
изчезна продавачът на мамули – и фокусникът нейде се смота,
какво че още чехли тътри юлий, когато тук приижда есента? –
зад дюните – разхвърляни матраци, и аз ще хлътна с дрипавия дъжд,
написал ви неясните си знаци по плажа с малка клечка от камъш.