Тревата никне след дъжда.
След дъжд дойде и самотата.
Свидетелка ни бе нощта,
ала откъсна ни зората.
И вместо слънчев огнен диск
превърна се в звезда далечна,
надничаща с посърнал лик
в прозореца ми само вечер.
Но след безброй години пак
до мен ще стига светлината,
разсичаща злокобен мрак
и ще напомня за звездата.
За мен достатъчна е таз наслада,
че споменът от любовта остава.