автор: YOTOVAVA

Влудяващ аромат на ръж и лято
луната лавандулова търкаля,
в жаравата на утрото догарят
светулките, подпалили житата.

Въздига се росата към небето,
изплела люлка в цветове на ружа,
и суетата - кръпчица ненужна,
разпръсква се като мъгла на светло.

А аз, осъмнала на друм самотен,
събирам в шепа тичинки надежда,
наричани с любов и много нежност.

Сновях из лабиринта на живота
и размотах кълбенце златна прежда,
но тъй и не разбрах къде отвежда.