автор: Albatros

... започнах да си мисля, че живееш – заключеница, във нелеп затвор,
и в твоето прозорче – ненадеен! – прелитам аз през тъжния ти взор,
доде – пиян, с кварталните пройдохи тече на бира моят ден нелеп,
и Времето превръща в низ епохи годините, в които бях без теб,
какво от туй, че всяка нощ във чата
на виртуално свиждане седим? –

за мен все тъй далечна си – и свята! – сън, отлетял в небето яко дим,
крещя из интернетните безкраи, във селфито ти взрян като кретен,
защо не слезе Бог? – да ни венчае, и този филм да свърши с хепиенд,
за нищо друго аз не съм се молел, и моят глас малее – все по-тих,
дай, Боже, да те виждам сутрин в полет! –
заключеница в моя малък стих.