автор: venoi

Душата ми бе
Девствена планета
Въртяща се около
Звезда-идеал
В Галактика
С безброй звезди такива
Но, ето че
Сред прамъци и дим
Се появиха кораби
И кацнаха
Изпепелили всичко....
(Ах, как ме заболя
Но се зарадвах -
Най-после
С извънпланетен разум
Ще се срещна)
И се отвориха вратите им
И там се появиха хора
Облечени в скафандри -
Добра защита
Срещу всеки враг
Те стискаха в ръцете си оръжие
Зад шлемовете - дебнещи очи
И глухо
Тежките им стъпки
Отекваха по
Изгорялата земя...
И тръгнаха
Да бродят и търсят врагове
За да ограбят техните богатства
И тайните им да разкрият
И всички подозрително мълчаха...
Цветята не видяха
Не чуха птиците
Не вдигнаха ръка
За да откъснат някой плод
Вървяха и търсеха в какво
Да стрелят...
Но не намерили
Достойна цел
Застреляха две-три птици
И в корабите си
Се върнаха...
След тях останаха
Пречупени цветя
Убити птици и
Плодове не вкусени
И черна пепел...
Затръшнаха се шумно
Бронираните им врати
И отлетяха
Изпепелили пак Душата моя...