автор: Albatros

Над мен небето килна се на чорчик и облакът дъждовен мях разпра,
три гларуса в смокиновото дворче на сухец свиха чорлави пера,
помъкнаха се вади край бордюра, по-дълги от несръчния ми стих,
и лодчица от вестника „Култура” край локвите на спирката си свих,
Берлинската стена ли в мен се срина, или пък младостта ми бе дошла? –

преминаха през Морската градина момчета с Аполонови тела,
девойчиците хукнаха от плажа с разперени хавлийчици в дъжда,
красива стана Варна! – да ви кажа, край моята развихрена брада,
и лодката ми сетне литна – кораб! – изгуби се зад туфите камъш –
доде седях край гларусите в двора, на капки пих смокиновия дъжд.