С булката добре живяхме...
Е, на моменти зле си бяхме!
Лашкахме се по квартири.
Нямахме пари за бири,
камо ли пък за бижута-
на жените атрибута.
Наема едвам си плащахме.
Сума заеми изплащахме...
Броях стотинките за сок.
Спорехме на глас висок.
С нерви, шум и разправии
своите оправяхме бакии.
Млади бяхме и откачени,
макар и от живота влачени.
А той,дори да ни притискаше,
нонстоп нас двамата ни искаше.
Сега сме вече,,средна класа".
Изплатих аз ВС-каса.
Заплащане-почти достойно.
Около нас е все спокойно.
Но...писна ми от тишината!
Сигурно-и на жената.
Тръпката я няма вече.
Нещо става бе, човече!
Къде са времената стари?
Сега-лежерни,без товари-
напълно ни владее скуката..
Къде е, мислите, поуката?