автор: YOTOVAVA

Дали не съм замесвана с тесто,
в което някой е прибавил пепел,
горчив бадем, поръска морска сол,
лъжичка мед от корени на репей?

Сънувам често чужди домове,
но как във тях съм влязла – не разбирам.
Стаени спомени – от векове,
у мен защо във тъмното извират?

Не разпознавам в сенки и лица
ни едного от своите приятели.
Но мога да приготвя чаша чай –
която да оставя пред вратата.

Да се търкулна – слънчево кълбо,
по синора край жлътналата нива,
да знам, че всяко стръкче е любов
и в щедрите ръце на Бог отива.

Така красиво е във този сън –
уютно ми е, в него ли прекрача.
Не ме примамвай да изляза вън –
в разбухналите повесма на здрача,

към изхода от седмото небе,
в полята с кадифена лавандула...
Изтръгнат ли ме някога от теб,
не ме събуждай – нека да сънувам.