автор: ringo

Съдбата те посочи с пръст и каза: "Тази
във нощите ти няма да даде покой!
Сърцето си от нея няма да опазиш
и в миг съдбовен ще прошепне: "Ти си мой!...

Щастлив, на робството веригите ще носиш,
ще благославяш поробителя си нов.
Излишни стават мигом всякакви въпроси -
ще бъдеш безнадеждно болен от любов!"

И тръпна, радостен от тази диагноза,
горещо моля вечно да съм заразен!
И, благодарен, в утрото с букет от рози,
пред теб заставам блед, задъхан и смутен!

И смятах да ти кажа как си ми потребна,
измислил бях най-съкровените слова.
Стоя сега обаче онемял пред тебе
и водопад гърми във моята глава!...

Усмихваш ми се нежно - толкова красива!
И с пръст на устните си правиш знак : "Мълчи!..."
Съдбовната ти близост просто ме убива!...
Потъвам безнадеждно в твоите очи...

Небето и земята в този миг се сливат -
и зъзна в студ и гасна във пустинен зной...
Не съм на себе си!...Мечтата ми е жива!...
И чувам твоят глас да шепне: "Ти си мой!..."