Позна ли ме?... Да, аз съм онзи мъж
от сънищата ти сега изникнал...
Повика ме във нощите си неведнъж
и на зова ти винаги откликвах.
Щом черни облаци във твоя ден
надвисваха от небосвода мрачен,
с надежда се оглеждаше за мен
и устни стискаше - да не заплачеш...
Очите ти пробиваха стени -
да можеш на мига да ме откриеш!
Бе сигурна - дори при сто беди
в прегръдките си мога да те скрия!
И ето ме най-сетне - тук, сега!...
Позна ли ме - без образ и без име?...
Без думи шепнат твоите уста!
Очите ти ме молят: "Прегърни ме!..."
Познаха се и нашите души!
Вълна от тиха нежност ни обгърна...
И всичко в миг единствен се реши!
Пристъпих аз и мълком те прегърнах...