автор: Albatros

... жени пекат червен пипер на туча – и в дворчето на есен зауха,
и Мурджо край колибката си куча със дрезгав лай насече ми дъха,
през прочката поде се дъх на пушек, изпука жално въгленче от чам,
денят обира кривата си круша – от мен с коричка хлебец по-голям,
и сякаш в миг дочух гласа на мама в лехите със мушкато и сакъз,
и кончето, което цвили в дама, и зърнах храма с килнатия кръст,

и как настана вечер – ей го, де е! – и месецът над крайните къщя,
на този свят пристигнах – ненадеен, и – ненадеен, ще си отлетя,
с безмълвия, заприщени във щерни, животът се промуши – дим в кюмбе,
и кой бях аз из мраковете черни, що свличат се от ниското небе? –
един ден – щом се дигна на небето, с моливчето си в Божия тефтер
ще нарисувам дворчето, където печеше мама кош червен пипер.