автор: ringo

Неизживяното ни минало
понякога при нас ще се завръща.
Не търсим чувства неизстинали,
защото пепел в жар не се превръща...

От бъдещето ни предречено,
в което с тебе вече сме живели,
ще идат думи неизречени -
наивни, нежни и безумно смели...

А ще ухаят пак жасмините,
ще се повтаря същата картина...
Но други ще са във градината,
и смях щастлив зад храстите ще има...

Неловко ще отминем със мълчание,
по дирите на старите ни стъпки...
И от това жасминово ухание
ще сетим по телата хладна тръпка!...

Уви, не можем да сме същите,
макар и уж в предишните си кожи!...
С ръцете си дори да се прегръщаме,
душите да излъжем с теб не можем!...