автор: Lombardi

Пастор Жан Луис де Гваделупа , или както сам се наричаше мислено Жожо , седеше в покоите на отец О-Браян и мислеше как да процедира с изтърваното стадо на предшественика си.
На базата на целият си опит , най доброто решение бе да ги стои на площада и да ги бичува докато си признаят греховете. После щеше да решава дали да им даде опрощение. Но имайки пред вид че все още не ги познаваше добре, не можеше да определи дебелината на камшиците. Жожо облече ново расо и тръгна на опознавателен поход сред новата си енория. Денят беше слънчево весел и това не се хареса на пастора, предпочиташе мрачните, мъгляви дни който подчертаваха осанка му и даваха сила на инквизиторските му очи. Жожо крачеше безцелно и се погнусено се взираше в приятно боядисаните къщи в розово и зелено. Накрая реши че му е все едно от къде ще започне и задумка по първата попаднала пред очите му врата.
- Какво мога да направя за тебе добри ми човече ?
Господин Джи, собственик и единствен служител на месарница „ Колим за вас“ бе малко жизнерадостно човече с огромен оптимизъм. Пременен с бели панталони и окървавена престилка , месаря оголи всичките си 23 зъба в ослепителна усмивка и скри сатъра зад гърба си.
- Аз съм пастор Жан Луис де Гваделупа , новият ти духовен водач. Дошъл съм да ти донеса лоша новина, много лоша – инквизиторските очи на пастора бълваха огън и жупел .
- Данъчните ? – попита Джи
- Не
- Някой да ме съди за бащинство ?
- Не
- Да не си от санитарните служби ? – усъмни се месаря и изгледа строго Жожо.
- Не съм, дойдох да ти кажа че си грешник и часа настъпи – изстреля посланието Жожо и впи очи в Джи.
- А, това ли било ? – касапина сграбчи ревера на пастора и го помъкна навътре в магазина, тръшна го на един стол и заби с един удар окървавеният сатър в месарският плот.
- Та какво каза за лошата новина ? – очарователно се усмихна господин Джи .
Жожо преглътна на сухо и изреди няколко молитви на ум.
- Лошата новина е че може би си грешник, но още не те познавам добре, така че … - реши да се застрахова Жожо – можем да се опознаем и тогава да произнеса присъдата .
Джи просна на тезгяха нещо като половин крава, и извади още един сатър. Из въздуха се разхвърчаха кости и сухожилия , докато касапина рецитираше, или по право крещеше първата песен на „Илиада“ . Жожо бе определил вече дебелината на тоягата с която би го измъчвал, когато пеещият касапин , тъкмо стигнал до момента с музата когато се сети че има посетител.
- Пасторе , да ти предложа малко месо? Рибица, плешка или нещо друго ? Както виждаш, всичко е прясно – Джи весело вдигна окървавените си ръце и намигна на госта си.
- Не , благодаря – Жожо бе израснал с истории от времето на инквизицията и картината не му правеше особено впечатление , освен миризмата. Просто му се повръщаше.
- Или поне малко пресен мозък – Джи тресна сатъра по главата на тезгяха, бръкна вътре и протегна усмихнато ръце към Жожо – супер пресен е .
- Аз съм вегетарианец .
Пастор Жан Луис де Гваделупа , или както сам се наричаше Жожо се изстреля през врата и пое дълбоко въздух. След около минута възкресяващи упражнения , реши да продължи обиколката си , явно работата бе сериозна в ново поверената му енория. Продължи по улицата като много внимателно оглеждаше вратите. Накрая се спря пред една с неутрален бял цвят и деликатно похлопа .
- Какво мога да направя за тебе добри ми човече ?
Жожо се зачуди дали някой в това проклето село знае друга реплика.
- Аз съм пастор Жан Луис де Гваделупа , новият ти духовен водач. Дошъл съм да ти донеса лоша новина, много лоша – из рецитира короната си реплика с надеждата че този път ще предизвика ужас и панически страх.
Психолога с непроизносимото холандско име огледа Жожо от горе надолу и веднага постави диагноза :
- Вегетарианец страдащ от синдрома на Квазимодо
- Какво е синдрома на Квазимодо?
- Смяташ се за голям грозник, това е.
- Не се смятам за голям грозник – обиди се Жожо
- А би трябвало - психолога с непроизносимото холандско име никога не бе имал пациент със синдрома на Квазимодо – много си грозен .
Жожо веднъж беше спечелил конкурса за пастор на годината и обвиненията на подопечният му грешник го обидиха но всеки с професията си.
- Както казах , нося ти лоша новина . Ти си грешник и часа да се покаеш настъпи.
- В колко часа?
Психолога с непроизносимото холандско име винаги гледаше на нещата логично.
- В колко часа какво?
- В колко часа точно трябва да се покая – учтиво уточни психолога с непроизносимото холандско име.
Жожо се стъписа, в цялата си кариера не бе попадал на такава енория и за миг съжали за новото си назначение.
- Имам пред вид че е дошло времето да се покаеш , грешнико . Точният час го знае само онзи горе, който постоянно те наблюдава.
Психолога с непроизносимото холандско име се замисли. Нямаше нищо против да се покае, но трябваше да знае точно кога за да си организира графика.
- Сега не мога, имам пациент. Да видим , утре… не мога, поканен съм от отец О-Браян на чаено парти. В други ден …нека да направим така, ти питай твоят човек кога му е удобно и ще се уточним, нали?
Жожо не можеше да издържа повече, поклати укорително глава и се понесе обратно към църковните покои да се консултира с отец О-Браян за откачалките който бе наследил.