автор: vesan

Ще звънна на любимата жена
и ще помоля да си уговорим
вечерна среща. Зная, че една
коварна мисъл с разума ще спори

„Ще дойде ли?“ В уречения ден,
на мястото на първата ни среща,
нетърпелив и леко притеснен,
ще чакам да я видя там, отсреща.

Ще я поканя някъде, където
никога не сме били преди,
място на което от небето
и в сърцата ще валят звезди.

Ще ѝ направя някакъв подарък
и в замяна ще поискам вечер
тя да ми дари… По календара
май от сто години съм обречен

аз на нея! Времето не мога
да обърна. Вчерашният ден
няма да се върне. Но за Бога,
в утрешния пак да е до мен

ще помоля. След такива срещи
вярвам, че се връща пролетта
в семейството, и в нощите горещи
възкръсва споделена любовта.