автор: osi4kata

По стените нанизани чушки
са попили червения залез
и ритмично в прегръдка го люшкат,
Зад високите щръкнали тараби
се дочуват звънци на добитък и хайдушкия вик на козаря,
който хока козите сърдито, те игриво с "мее-ме" отговарят
и се щукат, където си искат. Две-три бабки широко отварят
откъм дворчето портите ниски, закачени със тел на дувара.
Лаят псета и времето крета. Всяка вечер това се повтаря,
чак до първия сняг по тепето. Разговаря с козите козаря,
разговаря със Бога селцето....
И ухае надвечер на слама,
на говна и на сочни смокини.
После клеква луната голяма,
а нощтта е мастилено синя.

Р. Симова, 2022