автор: pastirka

Нито сме честни, нито сме скромни.
Кой ни възпита така?
Смешни, двулични и с маски притворни -
шутове с крива ръка.

Клетвите в хляб наш насушний са чести -
хлябът горчи от лъжи.
Чакаме жест от съдба като ресто.
Съвест у нас не кръжи.

Преиначената правда закичва
мъртъв със сляпа вина.
Истини смелият яростно срича,
ала е птичка една.

Мътна река подивяла ни носи,
егото да разруши.
В тъмното своя откос от въпроси
стрелят невинни души.

Бъбречна криза ли има небето,
камъни днес че валят?
Ето ни рестото - луда фиеста,
носещ знака за смърт.

Сякаш природата ни отмъщава
за инфантилния ден.
Чужда превръща във своя държава
скитникът опожарен.

01.07.2022