Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Rayada
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14007

Онлайн са:
Анонимни: 422
ХуЛитери: 0
Всичко: 422

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Август 2022 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЕкспресът на Умиращия лебед
раздел: Поезия
автор: Albatros

Избръснах се до синьо със „Жилет”.
Надве-натри със гребена се сресах.
И – ей ме, на! – с билет за шест без пет –
стоварих морно тяло във експреса.

От РЕП-а купих вестник – да чета.
Помага – срещу скука и склероза.
Здравей, Живот! – уют и красота! –
България летеше в коловоза.

И – тъй като за теб си мислех все –
как ще ръзтърся русите ти плитки,
щом влакът спря покрай едно шосе,
в канавката ти скъсах маргаритки.

В Провадия си купих бири – три.
Купето ме изгледа някак строго.
Мъжът, ако не пийне призори,
и става нервен! – даже твърде много.

На гара Шумен още бях тавряз.
На Горна – леко трезвен. А на Мездра,
преди съвсем да падна във несвяст,
видях как влакът се стоварва в бездна.

Кондукторът ме пръсна с две води.
Изхвърли ме с ритник – на гара Север.
Щом посред бял ден зърнах три звезди,
надеждата ми в теб ще е – forever!

Какъв ти беше точният адрес?
Менгиши – армаганец! – съм ти купил.
Ех, мила моя... Моля те, излез! –
на входа в „Люлин” – или в „Овча купел”.

Поне за час, за два? – да съм ти гост.
Ще черпя и кафе пред парламента?
И ще танцувам с теб – на „Орлов мост” –
ансамблово! – с бухалки и със лента.

Не те видях и днес... И тръгвам в три.
Съдбата беше с мен неблагодарна –
един Умиращ лебед – призори,
прибрал криле в тръстиките на Варна.


Публикувано от viatarna на 01.07.2022 @ 08:17:24 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   Albatros

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

09.08.2022 год. / 02:25:27 часа

добави твой текст
"Експресът на Умиращия лебед" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.