като ръбчета на аеро-шоколад
върху езика
топят се броните
загладени от топло
и с пропукана глазура
под която неизбежно
прозират видими килийките
някой ден напълно
до безплътност
няма да ги има
границите
а на нас дали ще ни се услади
разтапянето