автор: pastirka

Слънцето залезно - руж тюркоазен сред здрача -
свети с искрящи куплети, усмихнато в мен.
Тази вечерница ми е съперница, знаци
прави да легна в леглото на юнския ден.

Свири в съня ми щурец и разсънва се мрака,
сянка луна със звезди на седянка плете.
Влак през полето притичва - морето го чака.
Дали са клетва, от обич налели се те.

Ехо от стъпки във пясъчна тръпка се крие.
Чу ли скалите как викат вълните на бис?
Тук ме откри ти - сребриста и чиста. Днес ние
с нежност бродираме къдри на синята вис.

Спомени нижат сърцата в седеф-огърлица.
Чакаш ме с пръстен годежен в крайбрежен чертог.
И от сърцето излиза с крилете на птица
песен молитвена, чута от нас и от Бог.