автор: secret_rose

Тук някога пулсираха следи
и стихове танцуваха в примрака
на звездните пътеки и бразди.
Тук някой тихо, винаги те чакаше.

И днес е тихо, като в празен храм.
Белеят светли скелети на рими.
Пристигаш - като мрака - сляп и сам.
Отиваш си, изгубил своето име.

Дали отнейде малък, светъл лъч
ще плисне в уморената ти памет
онази нежна, пълна с обич глъч,
наметнала сълза и смях през рамо,

дали ще вдишаш прах и синева
под заревото бяло на душата -
единственият проход към дома,
оставил отпечатък от ръката ти

и ще си спомниш - беше само сън.
Шевица под сатена на очите.
Но хубав сън, изгрял с любов навън
и зацветил и нощите, и дните ми.