Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Rayada
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14007

Онлайн са:
Анонимни: 416
ХуЛитери: 0
Всичко: 416

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Август 2022 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаМоля те, стъпвай на пръсти!
раздел: Любовна лирика
автор: Albatros

Трябва да минеш на стиснати пръсти през моите степни пожари.
Трябва да зинеш, да стинеш до синьо в океани от айсбергов лед.
Мене не Тайсън ме би – мене ме удряха челно комети, квазари.
Мен ме въргаляха корита на сибирски реки из зъбати чакъли безчет.

Люшнат на песен – аз падах и ставах – стисках си кътните зъби.
700 световни езици мълчаха и виха, до кърви прехапани в мен.
И, покачен на върха Арарат, плисках в ужаса сурия свой хранен гълъб.
Колко се надах с маслинена клончица да ми слети някой ден.

Пуснах мамутите, вълците, мечките – вече ми свършиха птиците.
Как да ти пратя, да пея ли, мила, най-светлата, първата, благата вест?
Гълъб не кацна – не каза здравей, татко Ной! – аз й зърнах зениците,
но пък фунтеше Кивота на мърша и нафта, на асфалт, алуминий и грес.

Вдигаше диги и глиги – не книги! – водата, нахлувах из адската паст.
И безпощадно ми ставаше ясно, че потопът е пот – лян на Юдино дело.
В страшната Тера инкогнита бях Синът и Бащата на цялата власт! –
с черен печат, разжарен до жарава – жигосан на личната карта и челото.

Къртих си мергела – яко блъсках го сам със юмруци подути и кървави.
Къщи на плаващи пясъци – светли къщи от думи без покрив градих.
Тъй съм сиротен из тия Вселени, как не срещам поне един жив българин,
петимен с мен да се срине за земя, за либе, за знаме, за брат и за стих?

Няма нийде земя – няма писта и няма летище – кораб, заседнал на риф.
Искам да спя – да се веят навеите светлоструйни над мен от косите ти гъсти.
Ако ме видиш, ще се нажалиш, ще виеш, ще ме овикаш – а аз още съм жив.
Спя, а ти трябва да минеш на пръсти, мила – трябва да минеш на пръсти.


Публикувано от Administrator на 25.06.2022 @ 15:47:00 



Сродни връзки

» Повече за
   Любовна лирика

» Материали от
   Albatros

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

09.08.2022 год. / 01:22:20 часа

добави твой текст
"Моля те, стъпвай на пръсти!" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.