автор: YOTOVAVA

Талазите от липов цвят превземат
смълчаните подир дъжда балкони.
Влетя светулка скитница при мене
и спря се – трепетличе пред икона.

Нощта ми обеща да бъде кратка,
помоли за сухар и чаша вино.
И – сгушена в съня си – не очаквах,
че може с Еньовден да се размина.

Познавам всяка билка или корен
и знам росата как да гребна с шепа.
Но ние с теб отдавна не говорим
и самотата в мислите ми шета.

Сърцето си с резета ли залости,
щом през вратата никой не наднича?
Пусни ме само миг при теб на гости –
да те науча пак да ме обичаш.