автор: osi4kata

Нощта наметна черното си расо
и продължи по-дълга от живот,
а вятърът отеква като крясък
на подивял от ярост псевдо бог.
Настъпва зима. Нищо романтично
не предстои. Оскъдица и студ.
Дребнави дрязги, липса на приличие
и култ към личността на всеки луд,
домогнал се до власт, разбил трезори
и изговорил тонове боклук
в стремежа си все някак да оспори
налудните приумици на друг.
Нощта се точи, тежка като карма,
във черно расо под войнишкия шинел.
Светът е писта, миноносец и казарма.
В луната има дупка от шрапнел.