Смирението бавно разтопява
страха червен като натрупал сняг.
А после в огън къпе всяка плява
от воплите по чезнещия бряг.
И в почвата на мисълта покълва
поредната реколта ветрове.
От тях навярно скоро пак ще бълват
копнеещи за жътва класове.