автор: Lombardi

Отец О-Браян бе решил да премести щаба си от църквата в „Дебелата Грета“ и да впрегне цялото кралско войнство, колкото и порочно и малоумно да е то.
Всеки мозък , дори и недоразвит би бил от помощ за да избегне адските мъки от вероятното брачното съществуване с Госпожа Жилбер. Пасторе се бе качил на бара и вече 30 минути обясняваше ситуацията на доктор Би на рибарите и анонимните ветерани от войната използвайки цветни моливчета и тоалетна хартия.
- Някакви конструктивни идеи?
- Конструктивни ? – обърка се един ветеран – нали трябва да помогнем на доктора а не до му строим къща
- Добре де, някакви предложения как да помогнем на нещастният син божи ?
Както винаги, клиентите на „Дебелата Грета“ бяха много активни когато се отнасяше до спасяване на човешки живот.
- Да я отвлечем и да я скрием на тайно място – пробва се един рибар – толкова тайно че и ние няма да знаем къде е .
Одобрителните подсвирквания бяха прекъснати от шефа на анонимните ветерани от войната.
- Проблема е в логистиката
- Напротив, има логика – обиди се рибаря
- Имам предвид че ще ни трябва кран за да я натоварим на някой голям камион имайки предвид габаритите на индивида. А кран откъде господа?
Логичното заключение на Шефа понижи градуса на въодушевление и всички започнаха да мислят отново докато един ветеран не вдигна чаша победоносно
- Еврика
- Коя е Еврика ?
- Не бе , измислих го
- Ами кажи измислих го, какво общо има Еврика с проблема на доктора.
- Така се казва като измислиш нещо ? Прочетох го в една книга – изфука се ветерана
Всички погледи строго се втренчиха във изчервилият се , никой не си и представяше че някога е отварял книга, да не говорим да запомни нещо различно от списъка с алкохола в „Дебелата Грета“ . Зиги поклати укорително глава тъй като негово задължение бе да подържа морала в кръчмата на ниво. Отец О-Браян усети че разговора преминава на друго ниво и все нещата в ръцете си .
- Да чуем чеда мой , да чуем
Чадото на пастора гордо се изпъчи и пусна бомбата.
- Господа , ще я омъжим . Това е.
Всички погледнаха изумено ветерана с бирата в ръка и не разбираха самодоволното му изражение.
- Как ще я омъжиш като вече е омъжена – един рибар нацели проблема в десетката
Ветерана с бирата погледна снизходително рибаря.
- Първо ще я разведем и после ще я омъжим пак.
- И какво ще спечели доктор Би от това, ще бъде женен за една и съща жена два пъти, като двойно заколение.
Зиги замислено отпиваше от чашата бира , имаше нещо в тази идея когато му просветна .
- Еврика
- Пак с тази Еврика. Кажи измислих го.
- Ще я разведем и после ще я омъжим пак, ама не за доктор Би .
Настъпи тежко мълчание, примесено с изпускащите искри мозъци на мислещите рибари и ветерани. Дори Отец О-Браян се стъписа от пъкленият план на Зиги, но всичко което можеше да го спаси от божието наказание му бе добре дошло. Шефа реши да обобщи мнението и страховете на всички присъстващи
- Няма да е един от нас, нали?
Зиги се наду като пуяк и доразви унищожителният си план.
- Ще я омъжим за някой който не харесваме , някой който заслужава божието наказание.
- Амин – подкрепи плана официално отец О-Браян.
Предложенията за кандидата за ада заваляха едно след друго когато врата се отвори и жадният като планинска коза доктор Би не се стовари на бара.
- Две двойна бири или направо една четворна , размърдай се Зиги. Няма да повярвате какво ми се случи.
Зиги призова за тишина, всека подробност от житието на доктора можеше да приближи добрият край.
- Прибирам се в нас и намирам Госпожата облечена в розова ефирна рокля да слуша френски шансони.
Лек студ прониза обитателите на „Дебелата Грета“ и напрежението в кръчмата се покачи. Отец О-Браян си представи Госпожа Жилбер в ефирна рокличка и треперещите му ръце изпуснаха чашата бира.
- Господи пасторе, ще ни докараш по някои инфаркт – Шефа на анонимните ветерани се хвана за сърцето , докато другите се подаваха изпод масите –словесните картини нарисувано от доктор Би са достатъчно ужасяващи и без да разбиваш чаши в пода. Това да не ти е гръцка таверна.
Отеца измърмори нещо с посивелите си устни докато Зиги се опитваше да докара пулса си до що годи нормални граници.
Доктор Би заровил лице в четворната халба не обърна внимание на обстоятелствата и продължи .
- Обикновено ме чака облечена в черно с наточена брадва в ръка , готова да изтезава бедното ми тяло – Доктор Би тежко въздъхна, наклони се напред и зловещо изплю камъчето - Днес ме нарече „Скъпи“
Напрежението можеше да се нареже дори и с резачка за дърва, докато пастора не се изяви със счупването на още една халба и върна към живот уплашените бедни създания.
- Док, това е почтена кръчма а не клуб на пишещите за филми на ужасите откачалки – нервите на рибаря с розовите панталони не издържаха – карай направо с прости думи , а ти отче седни така че да ти виждам ръцете .
Зиги реши че всички имат нужда от една пауза, така че извади общата кофа и наля по едно за сметка на пастора. Духовете се ободриха , неуверени усмивки се появиха по все още бледите лица докато Би се чудеше как с прости думи да обясни катастрофалната ситуация която го бе погнала.
- С две приказки , масата бе отрупана с манджи сготвени от новият ни готвач, двуметров дакел с клепнали уши. Беше сложил даже мляно сурово говежда с лук и нещо което бе нарекъл тартифлет, отвратително изглеждащи картофи на фурна. На всичкото отгоре, Госпожата в розовата рокля пърхаше около него като пеперудка и възхваляваше гнусните неща на масата . Кой по дяволите яде тартифлет на тия времена ?
Мисленето не се отдаваше много на компанията , всички залочиха от чашите и мълчаливо смилаха последната информация.
- Мляно сурово говежда с лук ? – заинтересува се един стар ветеран – Ядохме го по време на войната.
- Ама не беше мляно – допълни един негов колега, разнежен от спомени – даже нямаше и лук.
Доктора подскачаше на едно място от справедлив гняв и чупеше чаша след чаша. Не можеше някой да се настани в къщата му, да вършее в кухнята и най вече да превръща Госпожата от сатанински демон в чуруликаща френски шансони лястовичка. Не че имаше нещо против но въпроса бе принципен .
- Ще му прасна смъртоносната инжекция на тоя – заключи Би и тресна още една халба в пода.
Докато Зиги внимателно броеше счупените чаши от побеснелия хуманен служител , отец О-Браян беше помислил, помолил се на Бог, получил отговор за належащите си проблеми и готов с решението.
- Чакай докторе , не отхвърляй с лека ръка този тип. Той е добра партия за тебе сине мой, трябва да го подкрепиш. Ако тя се омъжи за дакелоподобният готвач, ти получаваш свободата си а аз запазвам моята. Не е ли гениално ?