автор: YOTOVAVA

След здрача – казват – се завръщали
в дома ми всички по Задушница,
Стоят безмълвни и пред къщата
очакват слънцето по устните.

А нощ е и звездите мигат ли –
като свещици в храм запалени.
Но тези светлини не стигнали –
сърцата им да лумнат в алено.

Бледнеят сенките простенващи –
животът как люти забравили.
Затваря сън коварен клепките,
преди молитва да съм казала.

В черешов сок подгизва изгревът,
от вятъра проскърцва прочката.
Вали ли? Ронят се сълзите ми –
като костилки върху плочника.