автор: Lombardi

Оставили госпожата да хърка на пода, доволно прегърнала котката, Жилбер и компания извършиха елегантно затваряне и решиха заслужено да се почерпят в „Дебелата Грета“.
- Здрасти банда, кво ново? – бодро поздрави пастора. Жилбер властно погледна тълпата и повика бармана с поглед.
- Донесете Ни от най доброто!
Греги мислеше да попита дали някой е болен, но реши да го запази за по-късно.
Би кимна заплашително на осъдения за грешни коктейли барман да внимава в картинката. Зиги страхливо посегна към една прашна бутилка, това не беше правил от години.
- Пасторе, ето по една Пина Колада – почти се задави бармана като остави чашата гнусливо на масата.
- Пина кво? - един потресен ветеран не се сдържа.
- Пина Коала, традиционна напитка на пигмеите в Австралия откъдето идва и самото име – обясни снизходително шефа на ветераните на необразования си колега – навремето преди да премина в анонимност, познавах един тип от Пуерто Рико, който се наливаше само с това.
- Зигмунд, я ела насам – прогърмя гласа на наполеоно-подобния дребосък – и бързо, Ние не търпим размотаването ти!
Откакто Жилбер бе на чаена диета харесваше много новото си Ние, страховете изчезнаха и гласовете в главата му бяха замлъкнали. Остана само надменно превъзходство над останалият свят, смесено със снизходително презрение към долно стоящите. А когато ефекта започваше да отминава, Жилбер мъдро бе преоткрил термоса и се зареждаше точно на време.
- Да Сме ти казали да сядаш ?
Зиги гузно се бе опитал да се чучне на края на един стол .
- Сине мой, какво трябва да е това? – пастора посочи чашата – разбирам, че не си най доброто божие творение, но това тук .....?
- Болен е и за това не му се е получило, сега занеси чашите на добрия доктор Би, той обича тези неща – долно вметна Греги.
- После ела с мене на бара, ще върна в стадото ти смотаната овца, Господи – прекръсти се набързо О‘Браян.
Отеца пъргаво припна към бара, докато цялата клиентела бе загубила ума и дума. Единствено съвършеният Би запази самообладание. Беше сигурен, че за превръщането на пастора от подплашен фазан в завършен алкохолик с изблици на ярост имаше основателна причина. Докато Жилбер направо го плашеше.
- Така, ела тука и слушай! Имах една леля, казваше се Роберта. Та тя страдаше от безсъние и си приготвяше един тоник всяка вечер който действаше безпогрешно. Равни части водка, ром, джин, бренди и абсент. Леля, господ незнайно защо прибра душата й доста рано, добавяше и малко къпинов ликьор за аромат.
- Какво е абсент-обърка се Зиги.
- Прашната бутилка над главата ти.
- Тази с черепа и 89,9% на етикета ?
- Игри на сатаната, сине мой, но Бог е с нас! Престани да мрънкаш и наливай!
Зиги погледна съдията Би примирено и започна да излива бутилките в голямата кофа. В „Дебелата Грета“ останалите клиенти бяха живнали пред вид безплатната пиячка. Всезнаещият шеф на анонимните ветерани се опитваше да обясни значението на 89,9% на бутилката абсент.
- Ако вземеш 100 като кръгло число и от него извадиш 10,1 какво остава?
Рибарите и анонимните ветерани от войната забиха неудобно погледи в пода.
- Какво е кръгло число ?
- В което има нули, нулата е кръгла и затова се казва кръгло число – шефа беше доста добър по математика в училище и се гордееше с това.
- Защо точно 10,1 вадиме? Не може ли някое друго?
- Как ще получиш 89,9 ако от 100 не извадиш константата на Скинър*, която в нашият случай е 10,1!Това е всичко!
*( Това е числото което след като се умножи,раздели,прибави или извади , ще даде верният резултат)
- 89,9 е алкохолният процент в абсена – доктор Би не издържаше повече – има го на всички бутилки – а константата на Скинър е ала бала .
Ехидните усмивки на всички изкараха Би извън релси .
- Погледнете тези, уиски - 42 %, водка - 40%, друго уиски - 65% - Би едва ли не подскачаше от нерви.
- Не мисля че е това, докторе – опита се да го успокои един рибар – много е елементарно, теорията на Шефа изглежда по така . Има наука в нея и логическо мислене.
Един негов по опитен колега, замислено погледна доктора и разви друга доста по-правдоподобна теория
- Според мене % на бутилките означава колко човека са опитали това питие по света. Колкото повече, толкова процента е по- голям.
Компанията замислено отпи от коктейлите на лелята на пастора. След още две глътки започваха да намират логика и в тази теория.
- Сега разбирам защо на вермута пише 14,5 % - развълнува се един анонимен ветеран, като посочи неуверено една мухлясала бутилка на най-горният рафт, а зачервените очи издаваха вълнението му от това забележително откритие.
Би, взел два аспирина за да предотврати надигащият се инфаркт, се бе присламчил към масата на пастора след надменното разрешително кимване на Жилбер. Трябваше да разбере тайната им на всяка цена, психологията беше негова детска слабост, но не беше само това. Дълбоко в себе си, Би винаги е искал да е 16-ят поред върховен свирач. В колежанските си години си бе купил гайда и от тогава всяка сутрин в 9.00 я надуваше. Свиреше точно 15 минути, с поглед, вперен в небесата и нито тропането по стените или някой случайно хвърлен камък през прозорците можеше да го спре. А за заплашителните писма и подхвърлените в градината кукли със забити игли тук и там, винаги бе мислел че е невинна шега на селяческите деца. Свиреше божествено но досега не бе намерил кураж да се изяви пред публика , така че шизофреничното поведение на отеца и Жилбер му бе дало някаква идея.