автор: Albatros

... дворчета със вехти калдъръми, стар хинап, смокини и асми,
дрезгави гъркини по налъми черпят с бяло сладко и фурми,
чирозът – сафрид на вързуница, съхне върху южния калкан,
и дъхти на рибена чорбица с лют червен пипер и стиска хрян,
матрапазът: – Рибе, рибеее! – вика, и почти я дава без пари,
Варна сякаш диша през ачика –
платноходка, тръгнала в зори,

моите богатства са несметни, всеки миг с морето ми е скъп,
мои са и плажовете светли, вълноломът, опнал гърбав гръб,
дворчетата с древното алое, паркът, къпан в утринна роса,
бяха и момичетата мои – ееех, какво пък? – вече, май, не са! –
изгревите, залезът на хълма, чайката над стихналия кей,
щом река ти: – Сбогом! – върху хълма,
просто приеми го за: – Здравей!