автор: ringo

В нощта на подранила мека есен,
люляна от надежди и съмнения,
какъв незнаен вятър те понесе,
че спря се неочаквано при мене?

Житейската ни чаша толкоз щедро,
с нектар допълваше Съдбата!
И бе красиво, мамещо и ведро!
Пожари се разпалваха в телата!

Ухаеше, тежеше сякаш мракът,
с упойващ дъх на зрелите смокини...
Разбрах, че теб отдавна съм те чакал -
жена с душа и с тяло на богиня...

И беше нощ на споделена радост...
Във тайнството замряха часовете...
Смокини се разпукваха от сладост,
танцуваха звездите на небето!...