автор: Albatros

... гара, барче, мъж с фуражка в падналия юнски пек,
влакът клати, скърца, лашка, тъпкан като чушкопек,
две ченгета със кокарди пъшкат в тоя потен влак,
дрезгавите черни гарги небосвода цепят с грак,
над жътварките в полето – спряно, слънцето пече,
но млъкни, сърце проклето! – стига ви като зверче,
на кого за теб му дреме? – кой те слуша въобще,

мъчиш мъдрото си теме, вместо да се мъчат те! –
те – със тежките заплати, с незаконните дворци,
ти избра си ги – ега ти! – овластените крадци,
в паметта ти – морна флашка, оживява изведнъж
Онзи Мъж, измъкнал шашка! – и загинал като хъш,
пий една водичка – гола, поплачи си за Париж! –
с Ботйов не умря на Вола – ще търпиш и ще мълчиш.