автор: Marta

Видения.
Безлунни нощи.
Безоки стари небеса.
И ужас от искрата"още",
която се подпалва в кръвта.
Страхът те сграбчва
с потните си пръсти,
сънят ти се превръща
в кошмар,
земята фанатично
се прекръсти,опърлена
от общия пожар.
Дърветата със костеливи клони
до малкото останало от теб
домогват се,
а вятър гони парченца разум,
нощен и свиреп.
Безумен си,
безумна съм тогава
в своя малък
нощен ад
остава ни-
какво ли ни остава-
събуждане и
...добро утро,свят!!!