автор: YOTOVAVA

Допускам, че далечни брегове
навярно с грешни щрихи са чертани.
Миражът за спасение – до днес,
е лъгал много смели капитани.

А картите не струват и петак,
понеже никой жив не се е върнал –
за да разкаже откъде и как
посоката и вятъра е вързал.

Очаквам немислимата любов –
дали защото все ми се изплъзва?
Законът на морето е суров –
светкавица съм сред барутен въздух.

И се сдобивам с нови сетива,
когато ледовете се пропукват.
На части се събирам след това –
в овалите на кривите си букви.

На ми е нужен никакъв компас –
вечерното притишие ме мами.
Загубих много, ала вече знам
какво е да обичаш и да нямаш.