автор: ringo

Вървиш към мен, но всъщност си отиваш...
Дори с походката излъчваш хлад.
Боли ме, а пък зная, че не бива.
Не тръгва времето, уви, назад!...

Ни помен от усмивка закачлива,
преди любов изгряваща и след...
Досада сякаш устните ти свива,
студени са очите - синкав лед!

Ръцете ти, да, същите, които
със нежен пух от ангелско крило,
докосваха ме, днес те упорито,
отричат някога да е било...

Една любов безмълвно отминава -
далечна и със равнодушен ход...
Без думи тя със мене се прощава...
Дано щастлив направи друг живот!...