автор: Albatros

... така красиво е! – да си Жена
във битието лудо на мъжете! –
едно нетрайно снопче светлина,
спасено под ботушите им цвете.

За Нея пиша! – дървен философ –
Тя просто няма време за омрази.
И този свят е шепичка Любов,
защото Тя, Жената! – ни го пази.

Бог сигурно е с Нея много лош?
В душата ѝ не пеят пойни птички.
Тя ни обича! – и не чини грош
и ние да сме малко по-добрички?

Трептулка като есенно листо
и литва подир сенчицата птича.
Жената е красива – и на 100! –
когато има кой да я обича.

А аз изчезвам в пазвите ѝ – вдън.
Дори не съм търкулнато мънисто.
Тя просто е Жената в моя сън! –
вовек веков, во нине! – и во присно.