автор: Albatros

... аз всяка нощ с надеждица една заспивам – и се будя със Надежда
да бъде Мир, Любов и Светлина, и Господ в нас със обич да се вглежда,
да няма смърти, болести, войни! – светът мечтите си да не погребва,
душата в мен от радост да звъни! – и мъката да литне! – непотребна,
да диша светло всяка живинка, да станем – всички хора! – по-добрички,
и да си знам – протегна ли ръка? – врабчето ще нахраня със трошички,

да милна в парка малкото хлапе, което за хвърчилцето си плаче,
да го почерпя сладолед – фрапе! – дори не чини пукнато петаче,
на просяка пред черквата да дам хем някой лев, хем сетната си риза! –
и този свят да се превърне в Храм! – във който светли хорица да влизат.
Със моята Надеждица една невям ще литна във света отвъден?
Да бъде, мили Боже, Светлина! – Творението Твое да пребъде.